Шедьоврите на праисторическото изкуство са плод на халюцинации?

Праисторическото изкуство от късния палеолит, открито в пещери във Франция и Испания, отдавна вълнува изследователите на изкуството, тъй като все още крие много неразгадани тайни.

Един аспект затруднява много учените по цял свят: Защо толкова много от праисторическите изображения се намират в отдалечени, тесни, труднодостъпни зали или процепи, които не могат да бъдат видяни без изкуствена светлина?

 

Екип от израелски изследователи наскоро може би достигна до отговора на този въпрос. Факлите, използвани от художниците в затворените пространства в дълбоките недра на пещерите, предизвикват хипоксия. Това е състояние, което настъпва в резултат на намалена концентрация на кислород. То може да предизвика специфични състояния на дезориентация, силна екзалтация и халюцинации.

 

Прониквайки в тези дълбоки и тесни пространства, предполагат изследователите, художниците са се стремели да постигнат променено състояние на съзнанието, което да ги свърже с космоса и да вдъхнови техните художествени произведения.

 

Огънят, подклаждан от факли в тесни пространства, създава гореща струя, която достига тавана на пещерата, създавайки два газови потока, които текат в противоположни посоки по тавана и близо до пода. Долният слой тече вътре в пещерата и създава по-висока концентрация на кислород, докато горният слой се насочва към устието на пещерата.

 

Нивата на кислород в тесните праисторически проходи и зали, са били понижени до под 18%, което е известно, че предизвиква хипоксия при хората. Естествената концентрация на кислород в атмосферата е 21%. Засягайки нервните тъкани, включително тези във фронталната кора и дясното полукълбо на мозъка, хората изпитват ефектите от повишаването на допамина. Това е свързано с появата на сънища и халюцинации, като усещане за летене или плаване.

 

Това ниво на кислород контрастира с по-високите концентрации на кислород в по-големи камери в близост до надземния отвор на пещера, където хората са извършвали повечето от ежедневните си дейности.

 

Изследвайки условията на различни пещерни обекти от Руфиняк във френския регион Дордон до Алтамира в Кантабрия, Северна Испания, изследователите отбелязват, че някои от праисторическите изображения са разположени толкова далеч от входа на пещерата, колкото хората са могли да достигнат.

 

„Ние твърдим, че влизането в тези дълбоки, тъмни пещери е било съзнателен избор, мотивиран от разбирането на трансформиращата природа на подземното, лишено от кислород пространство“ казва изследователят проф. Саиз Хименес.

 

Антропологичните и културни хипотези, свързани с тези нови открития за праисторическото изкуство са изключително любопитни. Някои изследователи предполагат, че изображенията в праисторическото европейско пещерно изкуство са свързани с художници-шамани, които влизат в състояние, подобно на транс, за да взаимодействат с духовен свят за лечебни, ловни и други цели.

 

About admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

x

Check Also

В Петрич ще има паметник на Васил Левски

Специализираният експертен съвет по изобразителни изкуства към Mинистeрство на културата единодушно одобри макета за бюст-паметника ...