Никой не забеляза, че отец Живко Георгиев също е преместен. Защо хората и политиците в Петрич не забелязаха?

Отец Живко Георгиев е свещеник в храм „Свети Николай“ в град Петрич от 1987 година, преди това е председател на храма „Въведение Богородично“ в град Петрич и 10 години секретар на Архиерейско наместничество.

През 1995 след пожар се унищожава голяма част от храма и отец Живко допринася много за пълното му възстановяване.

Когато  започнал в „Свети Николай”, всичко е било на кредит, дори и свещите. Оградата  била паднала. След пожара през 1995 година останава само иконостата и цялата черква е изградена благодарение на него. За да не отпращат миряните, давали служба в двора.

На 26.02.2019 година в храм „Свети Николай“ идват отец Спас, който е ревизор, Игуменът на Роженския манастир Негово Високопреподобие архимандрит Епифаний и отец Кирил Кирилов служещ в  храм „Свети Пророк Илия“ в град Петрич. След направена ревизия, към обяд запечатват канцеларията на черквата. На следващия  ден се връщат и продължават ревизията.

Веднага  след като приключва ревизията, изненадващо отец Живко Георгиев е освободен, на основание чл.95, т.10, във връзка с чл.81 ал.1 от Устава на Българската Православна Църква – Българска патриаршия, а на негово място застава отец Кирил Кирилов.

Веднага след това отец Живко е прехвърлен  в църквата „Св. Цар Борис” с. Камена.

След преместването му  миряните, които посещават храма проявяват  недоволство, някои от тях  плакали.

Кмета на община Петрич е знаел и за двете рокади в черквите, по необяснима причина, последва реакция само в подкрепа на отец Ангел.

Ние, забелязахме, че в писмото от Владиката  най-отдолу, в самият край се споменава и за смяната на отец Живко. Потърсихме го, за да разберем какъв е неговия прочит на събитията, както и за коментар, относно протестите в църквата „Света Богородица“ на 3-ти март.

„Жената, която продава свещи в храма също си тръгна, каза ми, че след като отстраняват свещеника и тя си тръгва от солидарност. Молиха я да остане, но тя беше категорична. След това звънях на дядо Владика, но той не благоволи да ми вдигне. Един единствен въпрос имам, защо ме сменя, каква е причината? Получих само заповеди, чрез които по един и същи член ме освобождава и след това назначава в село Камена. Просто да ми каже, може да съм сгрешил, както казват, човек цял живот се учи. Преди два дни имахме конференция в „Св. Богородица” и нищо не ми каза тогава. Само, че ще има промени. Не виждам причина за моето освобождаване, защото както казват „Дал съм, не съм взел”.”, започва разказа за случилото се,  пред нас отец Живко.

Питаме го, какво мисли за протеста на хората и по-точно за начина, по който изразиха недоволството си-с крясъци в сърцето на храма. „Аз в неделя не бях там, но случилото се вътре в църквата не го одобрявам. Не е редно! Вътре в храма не го одобрявам. Не одобрявам също и това, което казват, че по устав енорийския свещеник е избираема длъжност, а сега казват, не- Владиката назначава. Когато, както е удобно се крият зад устава!”, коментира ситуацията от 3-ти март.

Питаме отец Живко, дали и на друго място са правени такива рокади. Неговото мнение е, че не е правено, в разговора споменава и новия архиерейски наместник отец Павел, който според него е мошеник и вероятно има отношение към случващото се.

„ Всичко това става заради, това че упоменатия нов архиерейски наместник отец Павел, който за мен е един мошеник и нищо друго! Той ми е предлагал на мене, стани ми вика приятел, а аз съм му казал така аз ставам приятел само на истината и на Господ! На друг приятел не ставам, на човек не ставам. Защото като увисне човека, увисваш и ти! Той е в много добри отношения с управата, диктува всичко и така се получават тези работи! Отеца на мое място му е приятел.”, допълва той.

В края на разговора ни, той е категоричен, че няма да отиде в Камена. Споменава и конфликт за пари, около 80 000 лв., които нямало как да „изядат“, ако той не бил преместен.

„Не може човек на тия години, аз съм на 70 години, не може да ме вземеш от тук и да ме пратиш да пътувам до Камена! Къде е логиката? Тази рокада е по диктат на отец Павел. Ние им пречим за да може да се изядат парите на църквата, които до момента са около 80 000 лева. Грозните думи изречени в черквата в неделя са истина!“, завършва отец Живко.

Наблюдавайки процесите в Петрич, не можем да си обясним няколко неща. Първо, защо местните политици реагираха в защита само на единия преместен отец, защо забравиха за отец Живко? Вероятно не са изчели писмото на Владиката до края, или пък не са го чели изобщо, а може би е въпрос на личния им избор?! Което и да е вярно е обидно- за „забравения“ във защитните слова, факт е и че по този начин възникват още много въпроси, на които надали ще научим отговорите.

Вторият необясним факт е кое всъщност наложи тези премествания- и на двамата!? Превръща ли се и църквата в арена на лобита и частни интереси? С какво отец Ангел и отец Живко са предизвикали тези рокади, имат ли въобще някаква вина?

От разговора с отец Живко разбрахме, че има съмнения за начина, по който ще бъдат изхарчени едни пари и то не малко. Може ли това да ключът към всички търсени отговори. Време е петричани да зададат именно тези въпроси, но не по начина, по който го направиха преди седмица. Всички жители на Петрич имат право да научат истината, но няма да я открият в позициите на политици, във витиевати обяснения на новоназначените свещеници- ще трябва да питат хората, които стоят начело на Българската православна църква, за да разберат- отново ли става дума за пари?! И църквата ли стана място за прокарване на интереси и правене на бизнес!?

Само недейте да крещите  в храма! Знам, че навикът да викаме един по друг, докато спорим,  идва от дългото ни аграрно минало, когато сме викали по овцете. С времето чрез магията на генетиката този навик се е предал на поколенията. Но понякога трябва да поспрем, да помислим и да действаме, вместо да крещим!

храм „Свети Николай“

храм „Св. Цар Борис” с. Камена

About Ива Николова

One comment

  1. Славянка Николова

    АНГЕЛИТЕ НА ПЕТРИЧ

    Всеки град и село си има своите ангели. Ангелите на Петрич са неговите свещеници – обикновени хора, посветили живота си на посредници между своите духовни братя и сестри и Небесния Създател.
    Тяхната работа е ненатрапчива, тиха и благочестива, макар и често пъти плюта и неблагодарна. Те са хората с расо, под което тупти сърце, побрало мъките и радостите, страданието и болките. Това са хората, които дават свещеното кръщение на новородените ни деца; те благославят влюбените, съчетавайки ги в единен съпружески живот; те стоят до болните и немощните, давайки им надежда за спасение; те съпровождат с молитвите си душите в отвъдното и осветяват пътя им.
    Приели сме ги като част от живота ни. Те не са обикновени, макар човешкото да не им е чуждо. Носейки своите грехове, те понасят и чуждите. Годините и времето ги правят по-мълчаливи и по-мъдри и в мълчанието е тяхната саможертва.
    Мълчаливите ангели на Петрич – поп Ангел, поп Любчо, поп Живко, поп Васко, поп Михо, дякон Герасим, наскоро починалия поп Христо, поп Георги. Висшият клир е далеко, но те са до нас и знаем, че без тях църквите са пусти – без техните проповеди и всеотдайност, без красотата на Божието слово, което те ежедневно сеят в сърцата ни, независимо от времена и политики.
    Църквата е надежда и ангелите на Петрич ни даряват с тази надежда и вяра. Църквата не се нуждае от модернизации, както не можеш да модернизираш чувствата, но можеш да ги изразиш топло, по човешки- да протегнеш ръка на паднал, да прегърнеш враг и да пролееш сълза с приятел, да излекуваш страдаща душа с благо слово и да дадеш част от вярата си на неверник . Църквата – това са ангелите на Петрич.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

x

Check Also

Прогноза за времето 18 юли

Атмосферното налягане е по-ниско от средното за месеца и ще остане без съществена промяна. Днес ...